Тихата стихия

Тренировка преди новия рекорд. Вдигане от лег, двойка със 190 кг. И отново изровено от архива, интервю с Вешев от 2006 година

…За какво си мислиш докато вдигаш… …За Нищото… …В Небитието съм…

Има стихии, които връхлитат изневиделица и помитат по пътя си реда на човешкото ни ежедневие. Неочаквано, яростно, смъртоносно…като торнадо, тайфун, цунами. Парализират със смъртоносната си хватка реда на цивилизованото ни градско ежедневие и отминават. Забравени и победени от дарбата ни да се вдигаме по-силни и мъдри от всичко това, което ни се е изпречило по пътя и не е успяло да ни убие. Но има стихии, които тихо и незабелязано променят битието, превръщат скалата в пясък, оазиса в пустиня, метала в прах. И не си спомняш началото им, останало е незабелязано. Налице е само резултатът- вече нищо не е същото. За четвърта поредна година шампион по вдигане от лег в категория до 82,5 кг е Веселин Вешев. Началото на спортната му кариера е различно от бляскавото фойерверкно избухване на множество еднодневни величия, които мимолетно огряват спортния небосклон и отминават нанякъде, където още минава номера „лежи си на лаврите”, или просто гладно търсят коварната любовница „Слава”, която знаем, не си пада по трибойци. От колко години се състезаваш? Състезавам се от седем години. Не съм пропускал лежанка. Какви са върховите ти постижения и имаш ли неуспешни представяния? На първото ми Републиканско през 2000г.в „Славия” хванах нула. В известен смисъл мога да кажа, че съм „тръгнал от нулата”. После имах две втори места и след това само първи. Най- силното ти представяне беше миналата година, когато направи рекорд на 215,5 кг. Разкажи ни за състезанието тази година. Какви бяха заявките ти? На кантара дадох заявка 205кг. Лежанката, на която загрявах беше кофти и за това я промених на 200кг. Първият ми опит обаче беше много лек. Не усетих имам ли щанга в ръцете или не...На втория опит – с 210кг. направих прекалено голям „мост” и съм отлепил таза от лежанката и тъй като съдиите на това състезание „не спяха” ме санкционираха. Вдигнах ги на трети опит и с тази тежест станах първи. Имаш и заявка за рекорд, защо не го направи? Дадох заявка 216 за рекорд, но вече душата ми не го искаше…Който е боравил с такива гранични стойности ще разбере какво имам в предвид. Как се вдигат такива големи тежести? Не са големи тежести това. Ако мислиш за тях като за някакви големи тежести- не ги вдигаш. Как протече предсъстезателната ти подготовка? Подготовката ми хич не вървеше, имах много работа и не можах да и се посветя изцяло. Колко дни седмично тренираше? В зависимост от възстановяването или ден тренирах – два почивах , или през ден. Самата тренировка беше: загряване с лоста; 60кг.; 100кг.; 135кг.; серия на 160- тройка; 175- двойка; 185- двойка; 190- двойка или единица; 185кг – двойка и край. На състезанието е решаващия момент. И стреч фанелката не пробвах до макс. От четири години си на върха. Приемаш ли за даденост това, че си първи? С каква нагласа отиде на състезанието? Приемам го за „вземеност”- нещо, което отивам и го вземам, а не за даденост- нещо, което трябва да ми даде някой. Отивам да си взема първото място, но все пак е състезание. Какво е мястото на психическата ти подготовка за опит? Тя е много важна. Преди опит слагам уокмена, пускам си Manowar- „We Were Burn To Win Number 1” и вдигам. Така "нахъсваш" ли се? Да. При тези вдигания със субмаксимални тежести не мускула играе водеща роля, а нервно- мускулната връзка. Мускула работи на 100%,но се увеличава броя на подаваните импулси от мозъка към мускулната клетка. Как влияеш върху тези неща, и управляеми ли са те всъщност? Чрез пълна концентрация, граничеща с медитация. Преминаваш по „Моста” и вдигаш. По време на опити ти изглеждаш меко казано странно. Какво изпитваш тогава? Нищо не изпитваш…не си в това измерение… Усещаш ли кога един опит ще ти е успешен? Ако мислиш, че ще ти е успешен – той ще е успешен или не, но ако мислиш, че няма да е успешен – той задължително не е. Не можеш случайно да направиш рекорд. Добре, въпросът около физическата ти подготовка остана малко встрани. Ти акцентираш върху психическата. Тя ли е по- важна? То е едно цяло. Физическата подготовка подобрява нервно – мускулната връзка. Това става чрез тренировката на даден мускул. Психическата е нужна за да можеш да се концентрираш в ключовия момент, за да не изпуснеш мига…Преди опит се изключвам от това, което става около мен и оставам само аз и щангата. Отделям голямо внимание на духовното, на мисълта. В края на краищата важно е да осъзнаеш, че вдигаш с главата си, а не просто механично с мускули и стави. Доволен ли си от представянето си? Да. Това, което вложих в състезанието си го взех. Какво те стимулира за дадено състезание? Нямам конкретен стимул. Това е нещо, в което съм добър. Харесва ми и го правя. Ти беше ангажиран с още няколко спортни прояви напоследък. Наскоро ми се обади от затвора... Какво всъщност прави там? Бях съдия! На състезание разбира се. Поканиха ме да съдийствам на състезание по силов трибой във варненския затвор. Интересно беше. И показателно. Организацията там не граничеше с импровизацията, както често се случва на Републиканските. Беше си съвсем нормално състезание, със съвсем нормални участници, с успешни и неуспешни опити. Много добре организирано, макар, че им е за пръв път. Трябва някои хора от УС на федерацията да влязат в затвора… Как бяха състезателите там? Имаше много яки момчета. Бяха разделени в 3 категории. В кат. до 90кг. доста пред другите излезе Николай Георгиев –„Кражбата” с 440кг трибой. Добро впечатление направи и Данаил Колев. Той събра 370кг. и въпреки, че беше най- лек в категорията си остана втори следван от Любомир Милев с 335кг. В следващата категория до 100кг. без много усилия, следейки опитите на съперниците си се наложи Георги Георгиев – 495кг. с 10кг повече от Иван Танев. Трети остана Иван Асенов с 455кг. При тежките първи стана Димитър Вичев – „Хулигана” с трибой 540кг., втори е Тодор Славов – 490кг., трети Владимир Вътев – 480кг. Сега с какво се занимаваш? Тренирам жени. Дамските тренировки са много специфични При работата си с тях дори използвам въпросници, използвани от английските персонални треньори, за по – пълно определяне на индивидуалните нужди на всяка клиентка. Плановете ти? Да помагам с опита си на повече хора да живеят здравословно, да изглеждат добре и да се чувстват добре. Благодаря ти, успех. АВС

Варна Юни 2006г.